Военен паметник „Загинали за Родината”

Паметникът „Загинали за Родината” в гр. Петрич се намира в централната част на площад „Македония” в паркова среда. Петричкото гражданство построява с доброволно събрани средства този монумент, за да увековечи за вечни времена и във видимо реален израз признателността си към загиналите свои съграждани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а също така и по време на гръцкото нашествие в Петрички окръг през 1925 година.
Идеята за издигане на паметник се ражда между офицерите и подофицерите от петрички гарнизон, от организациите на запасните офицери и подофицери от македоно-одринското опълчение и Съюза на пострадалите от войните. Решението за издигане на паметника е взето на 9 януари 1934 г. на общоградско събрание в салона на читалище „Братя Миладинови”. Още по време на събранието започва набирателната сметка за събиране на средства. Жителите на Петрич успяват да съберат необходимите средства и паметникът е изграден. На 31 октомври 1937 г., по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство паметникът е открит тържествено. Той се състои от две части: четириъгълен гранитен постамент и скулптурна композиция от двама войника, също изпълнени от гранит. Върху четирите страни на пиедестала са оформени мемориални плочи с вдълбани текстове, инкрустирали с бронз. На северната лицева страна върху мраморната плоча е положен металически кръст за храброст с текст „Загинали за родината 1912-1913 и 1915-1918 г.” На останалите три плочи по азбучен са изписани имената, датите и мястото на загиналите петричани в трите войни и в сражението срещу гърците през 1925 г. Много от тях са убити при Криволак, Щип, Завоя на Черна, Кюстендил, Кукуш, Солун, Покровник, Демир Хисар, Струмица, Петрич и други места, където се е движила фронтовата линия. Върху гранитния постамент са стъпили скулптурните фигури на двама български воини , облечени в шинели и в пълно бойно снаряжение. Едната фигура представлява изправен войник с пушка в ръка и изразява бойния вик „Напред на нож”. Втората фигура е приклекнал войник с пистолет в ръката и силно притиснал до гърдите си българското знаме. Лицата и на двамата са устремени, изразяващи готовност за саможертва. Паметникът има определен идеен замисъл. Каменната основа наподобява гробница, сякаш събрала в едно костите на загиналите, пръснати по различните бойни полета. Скулптурните фигури символизират готовност на българските воини да защитават род и Родина.