Чуриловски манастир „Свети Георги”

Чуриловският манастир „Свети Георги“ е разположен в южните склонове на планината Огражден в землището на село Чурилово. Той се намира на 28 km от град Петрич и на 2 km от село Гега. Наричан е още Игуменски, Геговски или Манастира с дяволите. Според старо предание, строителството на манастира е започнало през 1848 година. В него първоначално е разкрито обществено килийно училище, което по-късно е преустроено в новобългарско. Съществуват и предположения, че манастирът води началото си още от XIV в. А в днешния си вид е изграден в средата на XIX в. Съхранен е ферман за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За съграждането на манастира се черпят сведения и от съществуващите строителни надписи. В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 г. е станало обновяването на църквата, а в третия – че през 1890 г. е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на на църквата е съществувал по-стар храм.

В миналото манастирът „Св. Георги“ и принадлежащото му училище са обслужвали духовните нужди на населението от дванадесетте махали на някогашното село Игуменец. Някога сегашните села Гега и Чурилово са били махали на село Игуменец.  Чуриловският манастир е тясно свързан и с революционните борби на местното българско население.

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от храмовата сграда, сграда на старото килийното училище, в което са запазени две класни стаи, трапезария и магерница, камбанария и постройка с функции на касапница.
Манастирската църква „Св. Георги“ по план е трикорабна псевдобазилика с външен нартекс от запад и открити галерии от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери – 24 метра дължина и 12 метра ширина. Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари.
Вътрешността на черквата е украсена със стенописи. Особен интерес представляват сцените със сюжети от „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор.  Много образно изрисувани с характерен за Възраждането стил, те са оказвали силно нравствено и поучително въздействие върху миряните. В изрисуваните сцени могат да се проследят всевъзможни случаи на грехопадение: овчар – лъжец, превърналия се в дявол кръчмар, пророк Исая – властохулник, уникалната сцена с нагиздена мома, на която дяволът ѝ държи огледалото и други.
Изпълнение с неподправен наивизъм, стенописите вероятно са излезли изпод четката на някой местен художник, скоро след построяването на храма в 1858 г. и са реставрирани през 1979 г. от група местни художници от Петрич.

Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение. А днес десетки миряни се събират в обителта три пъти в годината – на храмовия празник Гергьовден на Петровден и на Рожен.