Bulgarian
English
Greek
RussianПЕТРИЧ
Многолик и непознат!
туристически информационен център
Работно време
Понеделник – Петък:
08:00 ч. – 17:00 ч.
туристически информационен център
Контакти
Тел: +359 879 119 840
Имейл: tic@oapetrich.bg
туристически информационен център
Адрес
„Цар Борис III“ – 24
Петрич, България 2850
Петрич
Петрич е най- южният град в България и е вторият по големина в Благоевградска област, с площ от 650,132 km2 .
Разположен е в Петричката котловина, прорязана от река Струмешница, в подножието на северните склонове на планина Беласица, при средна надморска височина 210 м.
Градът е административен, стопански и културен център на Община Петрич, в чийто състав влизат 55 населени места. Община Петрич има важно стратегическо положение в икономиката на Благоевградска област.
През 2014 г. в общината са регистрирани 66 078 жители, от които 39 086 – в гр. Петрич.
Петрич се намира на 184 км. южно от София и на 84 км. от Благоевград.
Празникът на града се чества на 6 май – Гергьовден.
Петрич – едно пътуване, безброй възможности!
Петрич се намира съвсем близо до главен път Е79, който свързва града със столицата София и Република Гърция. А през града преминава Републикански път IIІ-198, който ни свързва с Република Македония.
Летище София предлага ежедневни полети от и до много градове в цял свят. Петрич е на 2 часа и 30 минути с кола от летището.
Градската/столичната/ автобусна линия № 84 свързва летището с центъра на град София. Трябва да слезете на автобусна спирка Хотел Плиска и да се прекачите на някой от автобуситe по линия № 213 или 305, за да стигнете до Централна автогара София и Централна ЖП гара София.
Летище Солун предлага ежедневни полети от и до много градове в цял свят. Петрич е на 2 часа с кола от летището.
Летище Скопие предлага ежедневни полети от и до много градове в цял свят. Петрич е на 2 часа и 40 минути с кола от летището.
От Централна автогара София.
От София до Петрич автобус има в: 6:40; 8:10; 12:00; 13:00; 14:00; 16:00; 18:00
Времетраене на пътуването – 3 часа.
За повече информация: http://www.centralnaavtogara.bg/
Други автогари в страната
За да видите всички линии от други градове, посетете сайта http://www.avtogari.info
От Централна ЖП гара София.
Може да вземете влак по линията от София до Петрич, Продължителността на пътуването е 4,00 часа.
За повече информация: http://www.bdz.bg
Защитената територия е място, което получава защита поради общопризната природна, екологична и / или културна значимост. Защитените територии в България се обявяват по реда на Закона за защитените територии. На територията на Община Петрич съгласно Закона за защитените територии има 4 вида защитени територии – природен парк, резерват, природна забележителност и защитена местност.
1. КОЖУХА – с. Рупите, с. Старчево
2. ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧИНАРА – с. Мендово
1. БЕЛАСИЦА – гр. Петрич, с. Беласица, с. Габрене, с. Камена, с. Ключ, с. Коларово, с. Самуилово, с. Скрът, с. Яворница
1. БАБИТЕ – гр. Петрич
2. КАРТАЛЕЦ – с. Кулата
3. НАХОДИЩЕ НА КАТЕРЛИВА ЕФЕДРА – с. Генерал Тодоров
4. НАХОДИЩЕ НА СРЕБРИСТА ПОВЕТИЦА – с. Долно Спанчево
Община Петрич, се характеризира с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна. Пролетта започва още от началото на март. Лятото е сухо и горещо, а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42°С, а есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. – най високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.
Територията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Република Македония. В югозападната част на общината, по границата с Република Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.
Гербът на Петрич излиза от Монетния двор на Република България на 29 януари 1978 година под формата на значка. Направен е по проект на петричкия художник и преподавател по изобразително изкуство Александър Дончев. Идеята за изработването му е на Димитрина Бъчварова, първия уредник на Градския исторически музей.
Гербът на Петрич има формата на щит, на който са изобразени зъберите на крепост и девойка с развети коси, държаща меч в ръцете си. Крепостта е Гяур Калеси, а името на девойката е Божура.
Гербът символизира патриотизма на петричани през вековете, готовността им винаги да отстояват род и вяра. Легендата за подвига на Божура е художествено разработена от професор Евгения Ненова.
В петричкия герб е отразена легендата за храбрата защитничка на българската крепост – Божура, предпочела смъртта пред унижението да попадне в ръцете на поробителите турци.
Турската войска обсадила крепостта в планината Беласица, където се отбранявали защитниците на града. Сред тях имало и една чудно хубава девойка, която през цялото време развявала зеленото знаме на свободата. Синът на бея, който командвал обсадата, харесал девойката, и поискал тя да бъде в неговия харем. Той изпратил скъпи дарове – антерии с елмази, като поръчал да кажат на девойката : “Войводко, предай крепостта, меча и себе си!”
Тя върнала даровете. Тогава турците решили да подпалят крепостта. Те се надявали красавицата да излезе от калето заедно с другите спасяващи се защитници. Но нито един от старите петричани не напуснал крепостта, защитавайки род и родина. Всички загинали в горящото кале, сражавайки се до последния си дъх.
Възхитен от родолюбието и храбростта на девойката, беят застанал до обгорялото й тяло. и наредил тя да бъде погребана, а на гроба й да бъде засято червено цвете, алено като кръвта й, и красиво като нея.
Оттогава крепостта, чийто защитници загинали с чест, се нарича “Гяур калеси” – “Крепост на българите”. Всяка пролет около стените на калето цъфти червен божур, наричан само в Петрич “Ханъм чичек” – “Цвете на девойката”.
Гербът символизира патриотизма на петричани през вековете, готовността им винаги да отстояват род и вяра. Легендата за подвига на Божура е художествено разработена от професор Евгения Ненова.
